Живял един изключително избухлив, груб и несдържан млад човек. И така, веднъж неговият баща решил да му даде кутия с пирони и го наказал всеки път, когато не успява да сдържи своя гняв, да забива по един гвоздей в стълба на градинската им ограда. Още на първия ден в стълба имало забити няколко десетки пирони. Другата седмица младият човек се научил да сдържа малко по малко своя гняв и с всеки изминал ден броят на забитите в стълба гвоздеи започнал да намалява. Младежът разбрал, че е доста по-лесно да контролира своя темперамент, отколкото да забива пирони в оградата.
И най-накрая дошъл денят, в който той нито веднъж не загубил самообладание. Разказал за това на своя баща и той му отвърнал, че този път трябва всеки ден, когато синът успее да се сдържи, да изважда от оградата по един гвоздей.
Минало време и дошъл ден, в който синът можел да съобщи гордо на баща си, че в стълба не е останал нито един гвоздей. Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата:
– Добре си се справил, синко, но виждаш ли колко дупки има в стълба? Той вече никога няма да бъде такъв, какъвто е бил преди. Когато говориш на човека нещо лошо, зло, грубо, у него остава също такъв белег, подобно на тези дупки. И не е важно колко пъти след това ти ще му се извиниш – белегът ще остане.
-Как да постъпваме, за да не нанасяме такива белези?
- Как мислите, как можем да се справяме с гнева? Какво трябва да правим?»
Съвместно обсъждане на предложените от децата начини за снемане на емоционалното напрежение.
Не трябва да се страхуваме от негативните емоции, трябва да се научим да ги управляваме. Трябва да развиваме в себе си способност да се справяме с негативните емоции и стрес, без да нанасяме вреда нито на себе си, нито на другите.