Веднъж един човек по щастлива случайност видял Бога. Опитвайки се да узнае най-важното, човекът попитал:
– Господи, аз бих искал да видя Рая и Ада.
Господ взел човека за ръка и го довел до двете врати. Отваряйки едната, те видели голяма кръгла маса с огромна купа в средата. Тя била пълна с ядене, която апетитно миришела и карала хората да им текат слюнките.
Около масата седели хора – те изглеждали без сили, болни или умиращи от глад. Всеки държал в ръката си лъжица с дълга-предълга дръжка. Те лесно достигали храната, но не можела тя да достигне устата.
Видът на тяхното нещастие просто поразявал.
– Ти сега виждаш Ада. – казал Господ.
– Господи, аз бих искал да видя Рая и Ада.
Господ взел човека за ръка и го довел до двете врати. Отваряйки едната, те видели голяма кръгла маса с огромна купа в средата. Тя била пълна с ядене, която апетитно миришела и карала хората да им текат слюнките.
Около масата седели хора – те изглеждали без сили, болни или умиращи от глад. Всеки държал в ръката си лъжица с дълга-предълга дръжка. Те лесно достигали храната, но не можела тя да достигне устата.
Видът на тяхното нещастие просто поразявал.
– Ти сега виждаш Ада. – казал Господ.
Те приближили втората врата. Отваряйки я, те видели същата кръгла огромна маса, същата купа, пълна с вкусна храна. И дори хората около масата били със същите такива лъжици. Но всички те изглеждали доволни, сити и щастливи.
– Аз не разбирам?! – казал човекът.
– Много просто! – отговорил Господ. – Тези хора са се научили да се хранят взаимно. Другите - мислят само за себе си.
Морал: Адът и Раят са еднакво устроени. Разликата е вътре в нас.
– Аз не разбирам?! – казал човекът.
– Много просто! – отговорил Господ. – Тези хора са се научили да се хранят взаимно. Другите - мислят само за себе си.
Морал: Адът и Раят са еднакво устроени. Разликата е вътре в нас.