32-СЛИВИ ЗА СМЕТ
View more presentations or Upload your own.
Нагласи таймера ТУК на една минута, сложи тикче отдолу за звук и дай старт, когато си готов/а да четеш :) Успех! Най-хубавите ръце Край една река седели три жени. Те се хвалели една на друга за нежните си ръце. Край тях минала една старица. - Коя от нас има най-хубавите ръце, бабо? – попитали я жените. - Ей онази жена има най-хубавите ръце – казала старицата и посочила една селянка, която копаела в нивата си. – Хубави са само тези ръце, които се трудят. Кой бил по-трудолюбив Един баща изпратил своя по-голям син на нивата да вади картофи. Нарамил синът мотика и чувал и тръгнал. След него тръгнал и по-малкият му брат. Дошли те на нивата и вместо да работят, заловили се на приказки. По едно време дошъл баща им. - Какво правите? – попитал той. - Нищо – смънкал п-големият брат. - А ти? – запитал бащата по-малкия син. - Помагам на батя – отговорил той, като не дочул какво казал брат му. - Добри работници! – рекъл бащата. – Единият нищо не работи, а другият му помага! Кой е по-силен Слънцето и студеният вятър се препирали веднъж кой от двамата е по-силен. Минал пътник, облечен в дебел кожух. Вятърът казал на слънцето: - Хайде да видим кой ще свали кожуха на пътника. И той почнал да духа колкото сила имал. Но колкото по-силно духал, толкова по-добре се увивал в кожуха си. Вятърът се сърдел, духал, чупел клони, докато се умирил. Не можал да свали кожуха на пътника. Дошъл редът на слънцето. То се показало засмяно през облаците. Пътникът се стоплил и след малко сам съблякъл кожуха си. Двете козлета Над една планинска река имало тясно мостче. Две козлета се срещнали на средата на мостчето. Те не могли да се разминат. Едното казало: - Върни се да мина първо аз! - Върни се ти! Аз ще мина първо – отговорило другото козле. - Не отстъпвало нито едното, нито другото. Ядосали се и си блъснали рогата. От удара козлетата се подхлъзнали и паднали във водата. Двете козички Две козички се срещнали на една планинска река. Над нея се издигала висока скала. Под нея зеела дълбока пропаст. Пътеката била много тясна. Козичките нямало как да се разминат. Те не могли да се обърнат, за да се върнат назад. Замислили се козичките какво да направят. И ето: едната легнала на земята, а другата внимателно минала по нея. Така двете козички продължили живи и здрави по своя път. Какво прошепнала мечката Веднъж двама приятели минавали през гората. Насреща им излязла мечка. Единият от страх се покатерил на близкото дърво и се скрил сред листака. Другият останал сам и беззащитен срещу мечката. Проснал се на земята – лежи и не шава, сякаш е умрял. Знаел, че мечките не закачат умрели, та се престорил на мъртъв. Дошла мечката, подушила му гърдите, после главата, носа, ушите. Човекът лежал, не помръдвал и даже не дишал. Мечката наистина го взела за умрял и го оставила на мира. Когато мечката си отишла, другият слязъл от дървото, изтърчал при приятеля си и го попитал: - Какво ти прошепна мечката на ухото? - Ами, то се знае. Каза ми да не дружа с човек, който в беда мисли само за себе си и зарязва своя приятел. Глупавият Веднъж един човек отишъл на кладенеца за вода. Видял месечината във водата и викнал: - Месечината падна в кладенеца! Вързал за края на въжето една кука и се захванал да вади месечината от водата. Куката на закачила за един камък на дъното на кладенеца и въжето се скъсало. Глупавият човек паднал по гръб и видял месечината на небето. - Брей, колко се изморих! – изтрил глупакът потта от челото си. – Затова пък месечината си е пак на мястото! Враната и ракът Веднъж една врана летяла над морето и видяла там долу един рак. Спуснала се и – хоп – грабнала го с клюн! Отнесла го в гората, искала да го изяде с удоволствие. А ракът видял, че лошо му се пише, и се обадил: - Врано, врано! Някога се познавах с майка ти и баща ти. Бяха много добри! - Ъхъ! – отвърнала враната, без да си разтвори човката. - И братята ти, и сестрите ти зная. Ех, колко са добри! - Ъхъ! – пак отвърнала враната и пак без да си разтвори човката. - Всички те са от добри по-добри, но с тебе не могат да се мерят! Чини ми се, ти си най-свястната птица на света! Харесали се тия думи на враната, тя доволна разтворила клюна си широко-широко и гракнала. Така ракът паднал долу и се върнал в морето. /Из "Сладкодумни страници"-помагало за извънкласно четене за 1 клас/ Буквата се чете и пише. Звукът се чува и изговаря. Звуковете са гласни или съгласни. Гласните съдържат само глас и образуват срички. Те са ШЕСТ на брой: а-ъ; о-у; е-и. Съгласните са СОНОРНИ, ЗВУЧНИ или БЕЗЗВУЧНИ. Сонорните съгласни съдържат звук, създаден от гласните струни и малко шум от преградите, които среща струята въздух при образуване на звука. Това са съгласните, които лесно се запомнят чрез думата ЛаМаРиНа + Й. Звучните съгласни съдържат глас и шум, подобно на сонорните съгласни. Това са звучните съгласни: Б, В, Г, Д, Ж, З. Беззвучните съгласни съдържат само шум. Това са съгласните: П, С, Ф, Т, Ш, К и Х, Ц, Ч. В края на думата звучен съгласен се чува като съответния беззвучен: Б-П, В-Ф, Г-К, Д-Т, Ж-Ш, З-С. Затова правим проверка, като променяме думата така, че след съгласната да има гласен звук: здрав – здрави – здраве. Пренасянето на думите на нов ред става на срички. При пренасяне никога буква не остава сама на горния или на следващия ред: па-раход, пара-ход. Буквите Ю и Я в началото на думата и след гласен означават ДВА звука: юрган – 5 б., 6 зв.; каюта – 5 б., 6 зв.; ябълка – 6 б., 7 зв.; Мая – 3 б., 4 зв. Буквите Ю и Я след съгласен означават ЕДИН звук: дюни – 4 б., 4 зв.; лято – 4 б., 4 зв. Буквата Щ винаги означава ДВА звука: щипка – 5 б., 6 зв. Съчетанията дж и дз се състоят от ДВЕ букви и ЕДИН звук: джудже - 6 б., 4 зв. Буквата ь не означава звук, а бележи, че предният съгласен се чува по-меко: Петьо – 5 б., 4 зв. Буквосъчетанието йо се пише в началото на думата или след гласен: Йордан, район. Буквосъчетанието ьо се пише винаги след съгласен: шофьор. Й или И в края на думата: когато означава ЕДИН предмет, се пише Й: един трамвай, но МНОГО трамваи. Буквите и звуковете, подредени по смисъл, образуват ДУМИ. Думата има значение: Предмет – дете, слънце, Земя Признак – усмихнато, лятно, кръгла Действие – чете, грее, се върти. С главна буква се пишат имената, началото на изреченията. Думите, свързани по смисъл, образуват ИЗРЕЧЕНИЕ. Ако съобщаваме нещо, то се нарича съобщително и накрая слагаме точка. Когато питаме, то се нарича въпросително изречение и накрая пишем въпросителен знак. Удивителният знак се поставя след изречение, което означава заповед или силни чувства. Изреченията, свързани по смисъл, образуват ТЕКСТ.
Преброй звуковете и буквите в думите
View more presentations or Upload your own.
Правопис на звучни и беззвучни съгласни в края на думата
View more presentations or Upload your own.
ГОСТЕНЧЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР
View more presentations or Upload your own.
Хитър Петър - български игрален филм
Бърза работа
Ран Босилек На Гергьовден рано-рано тръгнал Ежко из гората. Поотбил се у Лисини. — Как си, Лиске? — Зле съм, Ежко. — Какво ти е? — От три деня болна лежа. Гърлото ми пресъхнало. Моля ти се, Ежко Бежко, иди донеси водица! Вземи писания бъкел! Ала скоричко върни се, че от жажда си умирам! — Бива, бива, Кума Лиске. Само бъди търпелива! Бързането не обичам. Взел бъкела Ежко Бежко. Тръгнал за вода студена. Вървял, вървял, сядал, ставал… Косачите поносили. Златни ниви клас превили… Стигнала го Баба Меца. — Къде бързаш, Ежко Бежко? Чакай малко! Почини си! — Право казваш, Бабо Мецо. От бързане полза няма. Но кумицата е болна. По Гергьовден бях при нея, та ме прати за водица. Затуй бързам. А ти как си? — Зле съм, Ежко. Лапнах недозряла круша. Преседна ми, та сега едвам говоря. — Що не чака да узрее? От бързане така става. Я се върни при Лисана! Ще ти донеса водица. Щом си сръбнеш, ще ти мине. И пак тръгнал Ежко Бежко. Вървял, вървял. Сядал, ставал… Жетварите пожънали. Вършачите овършали. Настигнал го Кумчо Вълчо. — Къде бързаш, Ежко Бежко? Седни малко да починеш! — Право казваш, Кумчо Вълчо. От бързане полза няма. Но кумицата е болна. По Гергьовден бях при нея, та ме прати за водица. Пък и Баба Меца там е. Яла преседлива круша. И тя за водица чака. А ти как си, Кумчо Вълчо? — Зле съм, Ежко. Бях надолу по селата. Карах телци по гората. Та от работата тежка ме разлюшка люта треска. Цял съм в огън. Търся нещо за разхладка. Ежко Бежко отговорил: — Много, Кумчо, си прибързал за работа да се хващаш. Но не бой се. Върни се при Кума Лиса. Ще ти донеса водица. И треската ще ти мине. И пак тръгнал Ежко Бежко. Вървял, вървял. Сядал, ставал… Сняг захвъркал. Застигнал го Заю Баю. — Къде бързаш, Ежко Бежко? Спри се малко да починеш! — Право казваш, Зайо Байо. От бързане полза няма. Но кумицата е болна. По Гергьовден бях при нея, та ме прати за водица. Пък и Баба Меца там е. Яла преседлива круша, та и тя за вода чака. Там е още Кумчо Вълчо. Телци пасъл. Понастинал. Люшнала го люта треска. И той за вода примира… А ти как си, Зайо Байо? — Зле съм, Ежко. Бях у баба попадия. Тя ме гости със туршия. Но солена, пресолена! Сега свил ми се езикът. Търся водица да пия. Ежко се засмял и рекъл: — Зайо Байо, ще прощаваш, ала много си прибързал с зимнина да се гощаваш. Върни се при Кума Лиса. Там почакай за водица. Ще донеса подир малко. И пак тръгнал Ежко Бежко. Ходил, ходил, сядал, ставал. Тук се спрял да поприказва. Там отбил се да почине. Налял вода най-подире и тръгнал да си отива. И пак сядал, и пак ставал. И пак срещи и почивки. Кой го знае де се скитал. Чак на третата година при кумицата се върнал. Чакали го там при нея: Баба Меца, Кумчо Вълчо, Заю Баю бързокраки. Щом ги зърнал, Ежко Бежко се затекъл, препънал се и цоп — паднал. Сцепил бъкела в средата и разляла се водата. Кума Лиса се разсмяла: — А бре, Ежко, защо бързаш! Ще си разбиеш главата! — Право казваш, Кума Лисо. Накрай време се посрамих. Поизбързах и ето на — излях до капка водата!
Червената шапчица
View more presentations or Upload your own.
Великден иде
View more presentations or Upload your own.
|
AuthorWrite something about yourself. No need to be fancy, just an overview. Archives
May 2016
Categories
All
|